Малки свещничета за романтична украса (запалени са по-въздействащи, разбира се):

Бутилки за съхранение на домашно приготвени питиета:

Комплект сини чаши за червено вино :-)

Бисерът на колекцията – сватбените чаши. Маркирани с инициалите на младоженците и обсипани със златен прашец:

И чашите за кумовете, по-пищни, но не така нежни:

При тази техника особено важно е вдъхновението, тъй като не е възможно да се скицира и да се подготви предварителна рисунка. Но пък прозрачната основа придава чар дори и на най-простите импровизации :-)

СЪОБЩЕНИЕ: Проучването ми за българският средновековен костюм вече е изнесено в отделен сайт на адрес:  http://badamba.info/ Освен  илюстрациите ми, там за качени и ще продължават да се качват всякакви материали, касаещи темата.

Илюстрацията е правена по данни от книжката „Скалните скитове при Карлуково“ на Лиляна Мавродинова, издателство Български художник, София, 1985

По данни от преславския некропол, XIIIв.

За забраждането частично е ползвана информация от сайта на археологически музей „Велики Преслав“.

„Върху и около женския череп от гроб № 28 бяха локализирани следи от раиран сърмен текстил (…) Бяха открити само ивиците, изтъкани от метализиран вътък. Той е бил заменян през определени интервали с неметализиран. От него обаче не са останали материални следи, а само празни участъци между сърмените ивици. Констатирани бяха и останки от кожа, позлатена сребърна лентичка и везба. Тяхното разположение показа, че те са елементи от сложносъставна украса за глава, състояща се от кожена шапка (подложка за премяната), везан воал, ефектна сърмена препаска от раиран плат и впечатляваща позлатена лентичка – диадема, поставяна в основата. След кожената, вероятно полусферична (облодънна) шапка-подложка, върху главата се е поставял воал, украсен с везба, а вероятно и с пайети. Воалът и шапката са се прикрепяли със сърмена препаска, а на самото чело над веждите и отчасти в някои и над препаската се е поставяла златната лентичка. Общото впечатление се е подсилвало от обемни златни обеци. Не може да се изключи напълно вариант, при който описаните детайли от украсата да са били закрепени последователно и неподвижно върху кожената основа (подложка) и да са представлявали едно цяло.
В гроб №5 бяха констатирани следи от везба и кожа, както и голям брой копчета. (…) Проучванията на всички материали и самата ситуация показаха, че те вероятно са останки от две одежди. Едната е била с ивици везба около деколтето (затваряно с едно копче отстрани) и ръба на ръкавите, където е имало и по 11 копчета. Лежащата отгоре дреха най-вероятно е била кожена или с кожени апликации, срязана отпред и затваряна посредством 13 копчета. Разполагането им в долната половина на гръбначния стълб подсказва за сравнително дълбоко деколте. Нищо не може да се каже за нейните ръкави, но е твърде възможно да е нямала такива. Откриването на кожена одежда не е изолирано явление в този църковен некропол. За открити „гнилости от дреха, навярно кожена“ в гроб №18 съобщава В.Вълов, а намерените само 4 позлатени копчета подсказват, че навярно кройката на одеждата е била подобна на тук коментираната от гроб №5. Важно е да се отбележи, че текстилните материали и метални копчета, открити в гроб №5, най-вероятно са останали от „горно“ и „връхно“ облекло.“

„Текстил от средновековни археологически обекти в България“, Иван Чокоев, 2006, Фабер

Използвана е също информация от статията „Някои наблюдения върху текстилни материали от некропола на църквата „Св. четиридесет мъченици“ във Велико Търново (проучвания 1992 – 1993г.)“, Иван Чокоев, Известия на исторически музей – Велико Търново, XIII / 1998. Изказвам сърдечни благодарности на Мая Джамбазова, задето ми я предостави.