Калина Атанасова (Бъдъмба)


„Майстора и Маргарита“, Михаил Булгаков

С този проект защитих следдипломната си специализация по илюстрация.  От началото до края работата по него беше пълно удоволствие :-)

Илюстрациите разделих на два вида – едните, посветени на главни фигури от романа,  изградени светлосянъчно, за да подсказват задълбочеността на образа.  Другите, илюстриращи анекдотични ситуации и поведенчески абсурди, са издържани в леко комиксов стил. Първите са самостоятелни композиции, а във вторите текста участва като формообразуващо петно. Основната идея беше на всяка десета страница читателят да вижда някаква картинка :-)  Стиловата разлика е търсена съвсем умишлено, исках илюстрациите да са толкова разнообразни и многопластови, колкото е самата книга.

Покрай този роман и илюстрирането му изчетох доста странична литература. Някои обобщения и цитати от нея бяха оформени като лекция и представени на моите приятели от Варненският клуб по фантастика Землемория . Специални благодарности на Лиза Мороз, която помагаше винаги когато руският ми се изчерпваше :-)

Корицата (има правописна грешка, но така съм го направила тогава, оставям го така и сега):

Михаил Булгаков, Майстора и Маргарита-корица

Йешуа Ха-Ноцри:

Веднага от горната тераса на градината двама легионери въведоха под колоните на балкона и изправиха пред креслото на прокуратора човек на около двайсет и седем години. Човекът беше облечен с вехт и разкъсан светлосин хитон. Главата му беше покрита с бяла кърпа, пристегната с ремък на челото, а ръцете му бяха вързани на гърба. Под лявото око на човека имаше голяма синина, в ъгълчето на устата му - раничка със съсирена кръв. Доведеният гледаше с тревожно любопитство прокуратора.

Пилат Понтийски:

От близо две хиляди години седи той на това плато и спи, но щом настъпи пълнолуние, мъчи го, както виждате, безсъние.

Майстора:

...А после, представете си, настъпи третият стадий - на страха. Не, не страхът от статиите, разберете, а страхът от други неща, които нямат нищо общо нито с тях, нито с романа. Започнах например да се боя от тъмното. С една дума, настъпи стадият на психическото заболяване. Достатъчно беше да легна и да угася лампата в стаичката и веднага почваше да ми се струва, че през прозорчето, въпреки че е затворено, ще се промъкне някой октопод с много дълги и студени пипала...

Маргарита

Маргарита изпищя от възторг и яхна метлата

Леви Матей:

без да разлепя стиснатите си клепачи, Леви продължи да крещи към небето язвителни и обидни слова. Крещеше, че е напълно разочарован и че има и други богове и религии. Да, друг бог не би допуснал такова нещо, никога не би допуснал човек като Иешуа да изгаря на слънцето върху този стълб.

Воланд:

Воланд не откъсваше поглед от безбрежното множество дворци, огромни къщи и обречени на събаряне къщурки

Конниците:

Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае. Знае го умореният. И той напуска без съжаление земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на смъртта, защото знае, че единствена тя ще му донесе вечен покой.

Азазел:

Очите на Азазело станаха еднакви, пусти и черни, а лицето му бяло и студено. Сега Азазело летеше в истинския облик, като демон на безводната пустиня, демон убиец.

Фагот:

препускаше и звънтеше тихо със златната верига на юздата тъмнолилав рицар с много мрачно лице, което никога не се усмихваше. Опрял брадичка в гърдите си, той не поглеждаше луната, не го интересуваше и земята под него, той мислеше за нещо свое и летеше редом с Воланд.

Всичките на фона на социалистическа Москва в пълното й великолепие:
Никой не знаеше, навярно никога нямаше и да се разбере с какво се занимаваше в Москва тази жена и от какво преживяваше. За нея се знаеше само, че човек можеше да я види всеки ден или с гюмче, или с чанта, а понякога и с гюмче, и с чанта, било в дюкянчето за газ, било на пазара, било пред входа на къщата или пък на стълбището, а най-често в кухнята на апартамент №48, където живееше тази Анушка. Освен това, и то с абсолютна сигурност, се знаеше, че където и да беше, където и да се появеше - там незабавно се вдигаше скандал, и още, че носеше прякор Чумата.

Ходиха в апартамент №50, и то неведнъж, и не само го претърсиха много усърдно, но дори изчукаха стените - дали няма да удари на кухо, надничаха в камините, търсиха тайници. Всички тези мероприятия не дадоха никакъв резултат и при нито едно посещение на жилището не можаха да намерят никого, макар да беше пределно ясно - в жилището има някой

Зад огромното бюро с масивна мастилница седеше празен костюм и с непотопено в мастило сухо перо дращеше по един лист. Костюмът беше с вратовръзка, от горното джобче на костюма се подаваше автоматична писалка, но над яката нямаше нито врат, нито глава, а от маншетите не се подаваха китки на ръце. Костюмът беше потънал в работа и изобщо не забелязваше суматохата, царяща наоколо.

Отвори му една мома, която не беше си сложила нищо друго освен кокетна дантелена престилчица и бяло дантелено боне...Пред камината червенокос дребосък с нож в колана печеше на дълга стоманена шпага късове месо

Грибоедов

Към гласа на куриера се присъединиха по-далечни гласове, хорът нарасна и най-сетне песента гръмна от всички кътчета на филиала.

Коровиев измъкна от джоба си мръсна кърпа, завря нос в нея и заплака...Котаракът взе от масичката под огледалото очила с дебела черна рамка, надяна ги на муцуната си, така стана още по-внушителен, и дръпна от подскачащата ръка на Поплавски паспорта.

Колко съм щастлива, колко съм щастлива, колко съм щастлива, че направих сделка с него! О, дяволът, дяволът! Ще ви се наложи, мили мой, да живеете с вещица

Маргарита стоеше нависоко, а под краката й се спускаше стълба, застлана с килим. Долу, толкова далече, сякаш гледаше през обърнат бинокъл, Маргарита виждаше просторно преддверие с огромна камина, в чиято студена и черна паст спокойно можеше да влезе петтонен камион.

Но за сметка на това, когато професорът се върна и съблече най-сетне престилката, той сякаш се залепи за паркета, приковал поглед в бюрото. На мястото, където бяха етикетите, беше клекнало котенце сираче с нещастна муцунка и мяукаше над паничка с мляко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: