Калина Атанасова (Бъдъмба)


Български средновековни селянки

Още възстановки на селски дрехи и украшения от некропола на село Неговановци, XIVв.

средновековни селянки

Повече за некропола и находките в него може да се прочете в съответната статия в сайта badamba.info

Advertisements

Български болярин от XIVв.

Боляринът Рутеш, дарител на скалната църква „Света Марина“ край Карлуково. Оцелялата част от изображението говори за наистина пищен костюм. За моя вкус е даже претрупан, но в онези времена преставите за естетика са били съвсем различни :-) Снимка на оригинала, както и повече информация за църквата,  може да се види в сайта http://skalenmanastir.com/

Средновековно конте със сокол

СЪОБЩЕНИЕ: Проучването ми за българският средновековен костюм вече е изнесено в отделен сайт на адрес:  http://badamba.info/ Освен  илюстрациите ми, там за качени и ще продължават да се качват всякакви материали, касаещи темата.



Малките болярки от Карлуково

В района на жп спирка Карлуково са запазени два скални параклиса от XIVв.  – „Света Марина“ и „Свети Никола“. Във втория от тях са били нарисувани три портрета – на игумена Даниил и на две малки момичета, оцелели доста фрагментарно. Богатите одежди  на децата подсказват, че са представителки на аристокрацията.  За целите на композицията нарисувах едната девойка с няколко години по-възрастна, отколкото вероятно я е видял живописеца. Решението със сресването пък беше продиктувано най-вече от злощастния факт, че главата на другата е изгубена заедно с падналия слой мазилка.

Две сестри
Илюстрацията е правена по данни от книжката „Скалните скитове при Карлуково“ на Лиляна Мавродинова, издателство Български художник, София, 1985

Градски и селски средновековни костюми

По данни от некропола край с. Неговановци, Видинско – втора половина на XIVв.

средновековно селско семейство

По данни от преславския некропол, XIIIв.

Обличащо се момиче

За забраждането частично е ползвана информация от сайта на археологически музей „Велики Преслав“.

Ирина Комнина и Михаил II Асен

Гиздеща се царица

Оригиналното изображение се намира в Костур (Кастория), дн. Гърция, църквата „Св. Архангели“. Запознах се с него отново благодарение на Ангел Йорданов.

Реконструкция по археологически находки

Рисунката представлява примерна възстановка на находките от два гроба в средновековната църква „Св. четиридесет мъченици“, Велико Търново. Това са съответно гроб №5 (дрехата), и гроб №28 (украсата за глава).

Момиче със зелена рокля

„Върху и около женския череп от гроб № 28 бяха локализирани следи от раиран сърмен текстил (…) Бяха открити само ивиците, изтъкани от метализиран вътък. Той е бил заменян през определени интервали с неметализиран. От него обаче не са останали материални следи, а само празни участъци между сърмените ивици. Констатирани бяха и останки от кожа, позлатена сребърна лентичка и везба. Тяхното разположение показа, че те са елементи от сложносъставна украса за глава, състояща се от кожена шапка (подложка за премяната), везан воал, ефектна сърмена препаска от раиран плат и впечатляваща позлатена лентичка – диадема, поставяна в основата. След кожената, вероятно полусферична (облодънна) шапка-подложка, върху главата се е поставял воал, украсен с везба, а вероятно и с пайети. Воалът и шапката са се прикрепяли със сърмена препаска, а на самото чело над веждите и отчасти в някои и над препаската се е поставяла златната лентичка. Общото впечатление се е подсилвало от обемни златни обеци. Не може да се изключи напълно вариант, при който описаните детайли от украсата да са били закрепени последователно и неподвижно върху кожената основа (подложка) и да са представлявали едно цяло.
В гроб №5 бяха констатирани следи от везба и кожа, както и голям брой копчета. (…) Проучванията на всички материали и самата ситуация показаха, че те вероятно са останки от две одежди. Едната е била с ивици везба около деколтето (затваряно с едно копче отстрани) и ръба на ръкавите, където е имало и по 11 копчета. Лежащата отгоре дреха най-вероятно е била кожена или с кожени апликации, срязана отпред и затваряна посредством 13 копчета. Разполагането им в долната половина на гръбначния стълб подсказва за сравнително дълбоко деколте. Нищо не може да се каже за нейните ръкави, но е твърде възможно да е нямала такива. Откриването на кожена одежда не е изолирано явление в този църковен некропол. За открити „гнилости от дреха, навярно кожена“ в гроб №18 съобщава В.Вълов, а намерените само 4 позлатени копчета подсказват, че навярно кройката на одеждата е била подобна на тук коментираната от гроб №5. Важно е да се отбележи, че текстилните материали и метални копчета, открити в гроб №5, най-вероятно са останали от „горно“ и „връхно“ облекло.“

„Текстил от средновековни археологически обекти в България“, Иван Чокоев, 2006, Фабер

Използвана е също информация от статията „Някои наблюдения върху текстилни материали от некропола на църквата „Св. четиридесет мъченици“ във Велико Търново (проучвания 1992 – 1993г.)“, Иван Чокоев, Известия на исторически музей – Велико Търново, XIII / 1998. Изказвам сърдечни благодарности на Мая Джамбазова, задето ми я предостави.

Реконструкции на средновековни костюми по стенописите в Долна Каменица

Главният ктитор на църквата и неговият син (изобразен доста по-възрастен, отколкото е на стенописа):

Смеещи се мъже

Съпругата и дъщерята на ктитора (бебето е моя добавка :) ) За щастие тези два образа са оцелели почти изцяло.

Щастлива майка

Деспот Михаил, син на цар Михаил, съвладетел на областта по времето, когато е изписана църквата:

Млад владетел

Оригиналът е в много лошо състояние,  образа на деспота на практика е напълно заличен от кръста надолу. Поради това се взирах в снимките много продължително, четох описания, правени преди няколко години и сравнявах с други подобни изображения. Надявам се, че крайният резултат е достатъчно достоверен.

Тези рисунки нямаше да се случат без помощта на Ангел Йорданов (Архангел) , автор на блога  Terra Byzantica ,  който ми предостави качествени снимки от църквата. Изказвам му сърдечните си благодарности.

Болярите от Станичене

Част от изследване за облеклото на българите през 13-15 век, с което се занимавам последните няколко години в свободното си време. Надявам се един прекрасен ден да види официално бял свят под формата на книга – електронна или хартиена.

На този етап ще публикувам тук само последни и любими неща, в бъдеще ще подреждам цялата налична информация. Тези красавци са рисувани на ръка, оцветявани с таблет и инспирирани от прекрасните средновековни стенописи в Станичене:

Танцуващо момиче


Болярска двойка